Кристо и Жан-Клод – една любов, прекроила света
В пределите на актуалното изкуство 13 напълно не е съдбовно число. 13 юни 1935 година е дата, която подухва след себе си мемоари за една мимолетна хубост, запечатана в хиляди обективи и рамки, само че към този момент напуснала физическата действителност. След 13 юни 1935 година светът се снабдява с нов образ – появяват се врати в ярки цветове, а емблематични здания с историческа стойност се отърсват от пепелта на времето под булото на белите платна. Преди всичко това да бъде материализирано, датата дава живот на двама души, чиито имена ще бъдат произнасяни с удивление. Това са Кристо и Жан-Клод.
Той е роден в България. Първите си стъпки в изкуството прави в Националната художествена академия. Едва няколко години по-късно усеща своята жадност за независимост на мисълта. И ѝ се отдава макар всички трудности и съпътстващата беднотия. Пътешествието към свободата стартира от Прага, минава през Виена, доближава и рамките на Женева. Историята на Кристо става почтена за екранизация едвам година след началото на дългото пътешестване. През 1958 година отива в Париж. Банално би прозвучало, че това е столицата на любовта, само че максимата се удостоверява още един път. Докосналият се до свободата актьор открива своята мощна и самостоятелна жена. Единствената. По случайност (или не) родена на същата дата.
Тя носи името Жан-Клод де Гийебон и произлиза от Казабланка. Във времето, в което Кристо е безпаричен бежанец, той получава поръчка за основаването на портрет. Човекът, който ще изобрази, също не е инцидентен. Това е майката на Жан-Клод. Когато Жан-Клод го среща, никой от двамата не подозира за възприятията, които ще се развихрят дотолкоз, че ще сътворят нови светове в изкуството. Историята им стартира с уроци – Кристо учи френски от своята бъдеща брачна половинка, а той я потапя в реалиите на рисуването, което тя по този начин и не усвоява. Междувременно създателят обиква доведената сестра на Жан-Клод, която след това се сгодява за колегата си.
Малко преди сватбата душите на двамата актьори се преоткриват. Любовта им става толкоз мощна, че Жан-Клод се разделя с дотогавашния си брачен партньор. Скоро се ражда и синът им Кирил. Синхронът в креативното семейство още от този момент става незабравим. Толкова е впечатляващ, че даже самата Жан-Клод произнася фамозната си фраза:
" Ние вършим всичко дружно. Всичко като се изключи три неща: в никакъв случай не летим с еднакъв аероплан, аз не рисувам, а Кристо в никакъв случай не е изпитвал насладата от попълването на данъчна декларация “.
Независимостта на артистичната двойка е пословична. Всеки един план е финансиран със лични средства. Отказани са редица оферти за спонсорства и реклами. Веднъж Кристо и Жан-Клод отхвърлят сумата от 1 млн. $ за присъединяване в реклама по малкия екран. Търговията със сувенири също е табу. Мечтите по всеки от идващите планове постоянно са взаимни. Независимо дали ще бъде опакована пишеща машина, или постройката на Райхстага, за този план се сблъскват със съпротивата на немските управляващи.
От 1964 до деня, в който Кристо си отиде, адресната регистрация на двамата остава непроменена. Техният дом бе една четириетажна къща в Ню Йорк. И като че ли с цел да подчертае несъгласията към личността на Кристо, местоположението на къщата е синоним на контрастите. Емблематичният адрес е ситуиран на границата сред елитния квартал Сохо и кварталът на бездомните Чайна таун.
През 2009 година домът им се сбогува с единия си жител. Женската мощ на Жан-Клод вечно се отделя от Кристо, а обещанието, че „...ако Кристо беше станал ортодонт, щях да стана зъболекарка и аз “ е изпълнявано през всички години на взаимно творчество. Кончината на Жан-Клод не пречупва Кристо. Съзнавайки тежестта на загубата, създателят продължава да приказва за обичаната си в настоящо време. Той нееднократно е заявявал: „ Ние сме равнопоставена двойка и желаеме да ни възприемате по този метод. Не като Кристо и брачната половинка му, а като Кристо и Жан-Клод! “. Също по този начин съумява да даде живот на едно от последните им взаимни творения. Това са " Плаващите кейове ", които толкоз мощно развълнуваха България...
На 31 май си отиде и другата половина от креативното семейство. Името на Кристо ще отеква в продължение на години измежду креативните среди и освен. Синергията на въображението и любовта потвърди, че може даже да опакова света, стига да изпита ентусиазъм за това. А Кристо и Жан-Клод към момента са някъде там... легнали един до различен върху " Плаващите кейове " или скрити зад опаковката на някоя кутия от бои. Нужен е единствено умствен взор през " Портите " в Сентръл парк, с цел да усетим още веднъж тяхното наличие. Те ни чакат даже там. Прегърнати, пребиваващи в своята обич.
Хората, тръгнали наникъде
Той е роден в България. Първите си стъпки в изкуството прави в Националната художествена академия. Едва няколко години по-късно усеща своята жадност за независимост на мисълта. И ѝ се отдава макар всички трудности и съпътстващата беднотия. Пътешествието към свободата стартира от Прага, минава през Виена, доближава и рамките на Женева. Историята на Кристо става почтена за екранизация едвам година след началото на дългото пътешестване. През 1958 година отива в Париж. Банално би прозвучало, че това е столицата на любовта, само че максимата се удостоверява още един път. Докосналият се до свободата актьор открива своята мощна и самостоятелна жена. Единствената. По случайност (или не) родена на същата дата.
Тя носи името Жан-Клод де Гийебон и произлиза от Казабланка. Във времето, в което Кристо е безпаричен бежанец, той получава поръчка за основаването на портрет. Човекът, който ще изобрази, също не е инцидентен. Това е майката на Жан-Клод. Когато Жан-Клод го среща, никой от двамата не подозира за възприятията, които ще се развихрят дотолкоз, че ще сътворят нови светове в изкуството. Историята им стартира с уроци – Кристо учи френски от своята бъдеща брачна половинка, а той я потапя в реалиите на рисуването, което тя по този начин и не усвоява. Междувременно създателят обиква доведената сестра на Жан-Клод, която след това се сгодява за колегата си.
Малко преди сватбата душите на двамата актьори се преоткриват. Любовта им става толкоз мощна, че Жан-Клод се разделя с дотогавашния си брачен партньор. Скоро се ражда и синът им Кирил. Синхронът в креативното семейство още от този момент става незабравим. Толкова е впечатляващ, че даже самата Жан-Клод произнася фамозната си фраза:
" Ние вършим всичко дружно. Всичко като се изключи три неща: в никакъв случай не летим с еднакъв аероплан, аз не рисувам, а Кристо в никакъв случай не е изпитвал насладата от попълването на данъчна декларация “.
Независимостта на артистичната двойка е пословична. Всеки един план е финансиран със лични средства. Отказани са редица оферти за спонсорства и реклами. Веднъж Кристо и Жан-Клод отхвърлят сумата от 1 млн. $ за присъединяване в реклама по малкия екран. Търговията със сувенири също е табу. Мечтите по всеки от идващите планове постоянно са взаимни. Независимо дали ще бъде опакована пишеща машина, или постройката на Райхстага, за този план се сблъскват със съпротивата на немските управляващи.
От 1964 до деня, в който Кристо си отиде, адресната регистрация на двамата остава непроменена. Техният дом бе една четириетажна къща в Ню Йорк. И като че ли с цел да подчертае несъгласията към личността на Кристо, местоположението на къщата е синоним на контрастите. Емблематичният адрес е ситуиран на границата сред елитния квартал Сохо и кварталът на бездомните Чайна таун.
През 2009 година домът им се сбогува с единия си жител. Женската мощ на Жан-Клод вечно се отделя от Кристо, а обещанието, че „...ако Кристо беше станал ортодонт, щях да стана зъболекарка и аз “ е изпълнявано през всички години на взаимно творчество. Кончината на Жан-Клод не пречупва Кристо. Съзнавайки тежестта на загубата, създателят продължава да приказва за обичаната си в настоящо време. Той нееднократно е заявявал: „ Ние сме равнопоставена двойка и желаеме да ни възприемате по този метод. Не като Кристо и брачната половинка му, а като Кристо и Жан-Клод! “. Също по този начин съумява да даде живот на едно от последните им взаимни творения. Това са " Плаващите кейове ", които толкоз мощно развълнуваха България...
На 31 май си отиде и другата половина от креативното семейство. Името на Кристо ще отеква в продължение на години измежду креативните среди и освен. Синергията на въображението и любовта потвърди, че може даже да опакова света, стига да изпита ентусиазъм за това. А Кристо и Жан-Клод към момента са някъде там... легнали един до различен върху " Плаващите кейове " или скрити зад опаковката на някоя кутия от бои. Нужен е единствено умствен взор през " Портите " в Сентръл парк, с цел да усетим още веднъж тяхното наличие. Те ни чакат даже там. Прегърнати, пребиваващи в своята обич.
Хората, тръгнали наникъде
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ